Илиян Стратиев е пчелар от област Силистра. Той отглежда два биологични пчелина с над 150 кошера в с. Алфатар в ДЛС “Каракуз” и с. Айдемир в м. “Сребърна скрипца”. Неговата съдба го води към пчелите по случаен път – той оставя зад гърба си градския живот и управлението на заведения, след като е запленен от красотата на света на пчелите. Оттогава нищо не може да го откаже от грижата за тях, дори злополучна година, когато губи почти всички свои кошери. Илиян преодолява трудностите и продължава.

Илиян участва в програмата “Осинови кошер”

“В моето семейство никой не се е занимавал с пчеларство преди мен, дори детските ми спомени са, че ме плашеха и да стоя настрана от тях, но … пораснах и вече можех сам да градя мнението си!

И така през 2003 година бях на гости на приятел, чиито родители отглеждаха пчели и от дума на дума реших да отида на семейния им пчелин, за да им помогна с работата. Беше ми интересно да погледна отблизо как изглеждат кошер, пчела работничка, търтей, кралица, пило – изобщо какво представлява пчеларството от първа ръка. След посещението ми останах много впечатлен! Също така бях ентусиазиран и с променено мислене за тези прекрасни „животинки“. По това време живеех в „големия град“ и нямах възможност да продължа с това начинание. Изминаха 9 години след посещението ми на този пчелин.

В един момент животът ми така се стече, че ме завърна в родния ми град Силистра, където вече можех да опитам и аз да стана пчелар. И така, закупих първите си 3 пчелни семейства от приятел, осигурих си терен – гора в близост до биосферен резерват „Сребърна“, и започнах да реализирам своята мечта! С такова желание и страст се грижех за пчеличките, че още през първата година увеличих кошерите на 5, а на следващата година вече имах 8. След 3 години вече стопанисвах 18 пчелни семейства и се чувствах горд ПЧЕЛАР. Това бяха най-хубавите години – когато се учех, гледах и нямах търпение да отворя и погледна кошера отвътре. Да разбера как се е развил, как се увеличава популацията от пчели работнички и търтеи, да намеря кралицата. Всичко, свързано с кошера ми беше магическо!

По този начин разказана моята история звучи страхотно, но дойде зимата на 2014 г. Тогава всъщност беше първият ми сериозен сблъсък с болестите по пчелите – загубих по-голямата част от пчелните си семейства. Тази зима беше изключително тежка и едва не затворих стопанството си. Бях толкова разочарован, че бях готов да се откажа от това начинание, но дойде пролетта. Отворих останалите живи семейства и виждайки как животът в тях се заражда, как една-две шепи останали пчели се превръщат в огромни и силни семейства, какво желание за живот имат те, сърце не ми даде да ги изоставя. С времето се появи и моят верен помощник и спътник в живота – прекрасната ми жена! Тя ми даде сили и кураж да развия и разширя стопанството си. За няколко години с нейна помощ вече успяваме да отглеждаме и стопанисваме 150 пчелни семейства, разположени на 2 пчелина в горска територия. От 4 години вече съм сертифициран биологичен производител, а от 2020 г. се опитвам сам да реализирам добитата продукция и да я доставям до крайния клиент.

Това е моята кратка история от 9-те години, в които смея да кажа, че съм пчелар!”